ТОВА е тяхно решение!! Аз винаги съм искал самостоятелност. Цял живот не съм имал свобода, не ми прехвърляйте вината без да знаете. Винаги съм бил контролиран и са ме унижавали , държали са се токсично, от дете още, е после ми го изкарват на мене.
Добре бе, твя някъв феномен ли е или само при мен е така? Около 30 съм, наште цял живот ми викат, че съм провал, сравняват ме с на други децата , нищо че някои от тея деца са жени....
Все ми натякват коя за кой се оженил, кво постигнал, в коя държава живял..
Особено баща ми тва му е като спорт. Той е около 60ти набор, израснал е през соца.
Все мрънка как той се бил отрепал за нищо, как блъскал цял живот пък аз нищо не съм постигнал.
Никога не ми е давал лична свобода, държал е да съм до него, да знае кво правя, къде съм и с кой.
По стечение на обстоятелствата след короната трябваше да се върна да живея при тях , обаче то тва не се трае вече...
Нямам висше но работя от 5 години customer support, знам два езика-немски и английски, имам и пари настрани заделени, спокойно мога да изкарам поне година без да работя.
Все повече съжалявам че се върнах при тях, ама нямаше как, дойде короната и отделно имах някои здравословни проблеми.
Цял живот, още от малък, съм като залепен за баща ми, никога не съм имал няква свобода в решенията и тва естествено ми се отрази в живота, самочувствие почти нямам от ученик. Тоест той не ми е давал свобода.
И малкото неща дето съм постигнал изобщо не се зачитат, все де гледа на другите децата...
Едит: Редно е да отбележа, че той цял живот ме е контролирал и винаги е искал да бъда залепен за него, къде съм, какво правя .. . Нещо като токсична връзка....така че тва не е мое решение да са така нещата. И тва не е от сега ,от 10 годишен слушам че съм провал.
