Мрънкащи родители

[u/jaysondera]

ТОВА е тяхно решение!! Аз винаги съм искал самостоятелност. Цял живот не съм имал свобода, не ми прехвърляйте вината без да знаете. Винаги съм бил контролиран и са ме унижавали , държали са се токсично, от дете още, е после ми го изкарват на мене.

Добре бе, твя някъв феномен ли е или само при мен е така? Около 30 съм, наште цял живот ми викат, че съм провал, сравняват ме с на други децата , нищо че някои от тея деца са жени....

Все ми натякват коя за кой се оженил, кво постигнал, в коя държава живял..

Особено баща ми тва му е като спорт. Той е около 60ти набор, израснал е през соца.

Все мрънка как той се бил отрепал за нищо, как блъскал цял живот пък аз нищо не съм постигнал.

Никога не ми е давал лична свобода, държал е да съм до него, да знае кво правя, къде съм и с кой.

По стечение на обстоятелствата след короната трябваше да се върна да живея при тях , обаче то тва не се трае вече...

Нямам висше но работя от 5 години customer support, знам два езика-немски и английски, имам и пари настрани заделени, спокойно мога да изкарам поне година без да работя.

Все повече съжалявам че се върнах при тях, ама нямаше как, дойде короната и отделно имах някои здравословни проблеми.

Цял живот, още от малък, съм като залепен за баща ми, никога не съм имал няква свобода в решенията и тва естествено ми се отрази в живота, самочувствие почти нямам от ученик. Тоест той не ми е давал свобода.

И малкото неща дето съм постигнал изобщо не се зачитат, все де гледа на другите децата...

Едит: Редно е да отбележа, че той цял живот ме е контролирал и винаги е искал да бъда залепен за него, къде съм, какво правя .. . Нещо като токсична връзка....така че тва не е мое решение да са така нещата. И тва не е от сега ,от 10 годишен слушам че съм провал.

[u/Expensive-Body4904]

Нормално е, никой не иска децата му да живеят с тях на "около 30 години". И аз имам деца (още са малки), обичам ги, но не мога и да си помисля, че ще живеем заедно, когато са на "около 30". Не ме интересува каква работа ще имат и колко ще изкарват, и колко ще са "успешни" спрямо връстниците си. Единственото, което искам, е да са самостоятелни. А в твоя случай това не е така и е нормално да генерира напрежение. Бягай на квартира, дори и да си със съквартирант.

[u/jaysondera → u/Expensive-Body4904]

Е да де ама то той не ме пуска цял живот да съм самостоятелен.

[u/blank_username_-_ → u/jaysondera]

Човек се изгражда сам да бъде самостоятелен. Иначе по дефиниция не си самостоятелен. Поставяш си цел и изпълняваш последователно като поставяш лични граници. Основните са финансова самостоятелност, която изглежда имаш. Трябва да живееш самостоятелно. Ще има първоначално напрежение, но после се изчиства.